Really Great Balls of Fire

Концерта на Джери Ли Лиус вчера в НДК беше страхотен! Надмина очакванията ми. Дори ми хареса повече отколкото Ибрахим Ферер и Буена Виста преди няколко седмици. Въпреки че беше ужасно кратко - 45 мин., неясно защо. На 70 години Джери едвам говори, ама пее съвсем истински - много дух, много заряд, много рокендрол. Не си спести и типичните номера с ритане на стола, блъскане с крак по клавишите и т.н. Бандата му също от дядовци извади съвсем автентичен саунд и препълнената зала се изправи на крака още с първите парчета. За нас със сестра ми това беше най-близкото докосване с духа на ерата на рокендрола, за която само сме гледали по филмите и се слушили от разказите на родителите си. По голямата част от публиката бяха от старата генерация и се кефеха безумно - пляскаха, пееха, танцуваха. Някои бяха направо майстори на рокендрола. Имаше плакати "половин век те чакаме Джери". Като видях плаката се зачудих коя ли група от тези които са наши съвременници и връстници съм склонна да чакам 50 години, за да видя на живо? А вие?