5 лв - малко или много

Днес се сблъсках с офисния комформизъм. Имаме традиция като някой колега има ЧРД да събираме по 5 лв. за подарък. И това е прекрасно. Днес обаче аз пасувах. И хем ми е гузно, хем ме е яд, хем незнам дали постъпих правилно. Просто този път петте лева ми се видяха много. Защото - заплатата е още далече, а шофьорските курсове ми изпапват паричките със превишена скорост. Защото - нямах желание да правя подарък точно на тази колежка в точно този момент. Защото - вече сме 20 души и не всички ме кефят. Знам че е невъзпитано, но подарък с натиск и насила, има ли стойност? Колежката, която черпи днес е от 2 седмици с нас. Както и още 2-3 души. Но аз знам за нея само името й и това, че някак си не бих имала желание да пия кафе с нея. Съвсем културно й пожелах всичко най-хубаво и й честитих празника. И това ми е достатъчно. Стана ми тъпо, че като че ли се "отцепих от колектива", ама още по-тъпо ми се струва да правиш подаръци по задължение. Особено когато не си успял да направиш желания подарък на близък приятел, защото не са ти стигнали парите и времето. И без тва преструвките в живота ни са прекалено много. Днес за мен са с една по-малко. Но защо ми е тежко?