Някой да ме закара?

7 дни са пред мен...
като 7 куршума, подредени добре пред невинния спусък
7 дни са пред мен...
само 6 са на зара, а до седмия ден някой ще ме закара
7 дни са пред мен...
като седем пътеки, по едната вървя другите са по-леки
7 дни са пред мен...
7 виещи вълци, 6 от тях повали, седмият в мен възкръстна
7 дни са пред мен...
седем огнени стълба, 6 от тях изгорих, а на седмия се завързвам
7 дни са пред мен...
като седем юмрука, 5 от тях са пред мен, двата стискам наслука

Първия ден, понеделника, вече почти се изтърколи... След работа листовки, вторник на обед кормуване, вечерта пак листовки, сряда - изпит. Ако случайно го взема от раз ще е невероятен късмет. Не че толкова ми пука. Просто явно съм забравила какво е да ходиш на изпит - 5 години вече от последната такава емоция - защитата на дипломната. Успокоявам се за малко... после пак ме втриса... Направо не мога да повярвам, че имам около себе си толкова много мили хора, които ми помагат и ми викат "няма страшно, ще се справиш, вярвам в теб, да не ти пука и т.н." Благодаря много на всички ви накуп и на всеки по отделно! Шоф. книжка и изпита не е кой знае каква драма, ясно ми е, но очевидно отдавна не съм се чувствала толкова несигурна и неуеверена... Пък и явно си поставям много високи изисквания сама на себе си... Което е тъпо, знам... Ама действително си се дразня, когато не успея да зацепя нещо, което ми обяснява инструктура или не съобразя друго... Мразя да се чувствам тъпа и смотана. Затва май се впрягам. Пък и не искам да давам повод на гадното ченге да си упражнява величието за моя сметка ;)
Всъщност много се чудех дали да пусна този постинг... Няма да пиша повече до сряда... Тогава, ако има повод за черпене - ще се чуе ;) Ако е тишина...