Черна овца ден след ден и така 50 години

Тържествено обявявам вчерашния "50 години рокендрол" за "Най-великия концерт на 2004-та" в личната ми класация!

Взехме си билети малко ей така - заради идеята. Но още с първата забивка на Васко Кръпката (който звучи страхотно на такава сцена) стана ясно, че това няма да просто концерт. Само за минути отнякъде влетя една еуфория, която завладя цялата публика - изправи ни косите, изтръпнаха ни петите, устите зейнаха, ръцете запляскаха, краката затропаха. След 3 часа равносметката беше - пресипнали гърла, подути ръце, блеснали очи, сгрени души и няколко сълзи. А колко е сладка първата бира след това ...!

Получи се невероятно! Публиката беше страхотна, наистина. Нямаше носталгия, а надежда. Пееше се нонстоп дори когато песента не беше на живо, а на видеостената. По този начин на бившата тоталитарна сцена където била трибуната на партийните шефове по време на пленумите, сега излязоха Милена, Митко Воев и Нова Генерация, ФСБ и Гошо Минчев. Все едно бяхме на голям купон. Щурците и Тангра са вечнозелени като че ли - не се дават и Старите Муцуни. Толкова пауър и хъс малцина могат да извадят. А Контрол и Ахат направо ни влудиха.

Сетих се, че преди време, когато се мотках в радиото покрай предаването "Музикална кутия", (ако си го спомняте, на Емо Братанов - Хр. Ботев, Дарик, Хоризонт) правих една анкета сред музикантите "Срещу какво се бунтува рокът сега, след като системата се промени?" Честно казано, не си спомням отговорите точно... Но известно време като че ли наистина нямаше ясен "противник" и затова рокът, който си е бунтарска музика, някак си започна да изнемогва. Сега обаче знам, че докато има хора, които да стърчат срещу бурята, ще има и музика, която да ги подкрепя.

Рокът дали наистина е в минало време вече? Незнам. Но знам, че както накрая каза Буги Барабата - ние имаме нужда от рока и рока има нужда от нас. Forever. Защото съдбата ни е ясна - малко стадо черни овци, които ден след ден устояват.