Баница с айрян - 50 ст.

Хубав дей, разкошен дей...

Не ме питайте как успях да стана в 6 сутринта, за да отида на кОрмуване в 7. Вече мога да се похваля, че по време на обучението ми за шофер съм карала в почти всякакви условия - жегата и снегът ми остават, но според прогнозата имам голям шанс да ме завали точно на изпита. Невероятно, но факт - толкова рано можех да фокусирам и да реагирам - сама се учудих от себе си ;) Това е убийствено рано ставане за мен. Обикновено ако виждам града по това време, то е или защото тамън се прибирам или ако заминавам някъде и ме чака влак, автобус, самолет. Но и в двата случая предстои доспиване. А сега - напротив.

Видях как града се събуди и зажужа. А след като приключих урока реших да се поразходя пеша до офиса, въпреки хапещия студ. Вървях си и си зяпах. Разминах се с хора, които иначе няма да засека, ако се движа по обичайния си график, или пък няма да забележа, защото и аз ще спя като тях. Хората изглеждат съвсем различно толкова рано сутрин. Всичко изглежда съвсем различно. Напомня ми на пролетта - когато всичко започва и всичко предстои.

Изведнъж почти в края на маршута, някъде около НАТФИЗ видях една малка забутана баничарничка и моментално хлътнах вътре към топлото. Нямаше по-точна закуска за днес от една баничка с айряна - 50 стотинки на промоция ;) . Вкусът й беше съвсем както трябва. Изядох си я в компанията на един опърпан чичко и на една леля със синя коса. И се сетих как в блаженните години когато рокендрола беше млад на морето чакахме да отворят баничарницата, хапвахме и тогава си лягахме. ;)

А сега, отивам за кафе...