Пуснаха ме! Гаааз!

Ей са ш HIT THE ROAD!

Дени беше права: по Коледа стават чудеса! ;) Минах и градското, макар и на кантар. ДАИ-джията каза, че не съм се представила много добре, но инструктора се застъпил за мен и за това ме пуска. Важното, че вече книжката е на една-две седмици разстояние - остана само бюрокрацията. Та ето "как мина".
Не е като да бях перфектна - определено. Тръгнах първа от нашата група. Колата беше стояла час и нещо изгасена, докато ни дойде редът. Това става към 12-30 днес. А пък аз си вися там от 8-30. Бях доста поизмръзнала, пръстите на краката ми ги нямаше почти. И както и да е - качва се изпитващия при нас. Аз съм първа. Тръгваме от познат район - там където си караме уроците принципно. Тръгнах плавно, надясно, втора, трета, надясно, престрояване за наляво (като по учебник) и на първа позиция на светофара. Ей тук се издънъх за сефте. Светна ми зелено - тръгвам, завивам по чудесна треактория, обаче виждам червен светофар пред мен. И от престаравене от кво ли реших, че може би е за мен - и тръгвам да спирам. Оня вика "газ, тва не е за нас". Аз - "аа, ок, вярно бе"... и си продължавам - малко се спекох, ама не се панирах. После ме заби пак по някви малки гадни улички - първия легнал полицай го видях почти в последния момент, ама реагирах. След тва обаче на малките кръстовища дето трябва да се оглеждам внимателно колата ми изгасна. И така 3 пъти! Аз се препотих и си викам - край, ойде коня у реката... Но си продължавам почти невъзмутимо на външен вид. Въртя ме още няколко минути като в един момент пак надясно завивам, пешеходна пътека, а един "доброжелателен" пешеходиц чичка ми дава път да мина. Аз обаче се запъвам като магаре на мост, спирам и му казвам той да минава. И доволна, че поне това правило съм спазила си продължавам кротко... Явно това изравни везните все пак в моя полза... След още един завой - "отбийте вдясно". Спираме. "Излезте от колата всички". Останаха изпитващия и инструктора. Аз отвън направо като трепетлика се разтреперах. Както обикновено се случва, след като мине напрегнатия момент. Извикаха ме после и ми казаха - минаваш госпо'ице, ама на магия.
Колко щеше да ме е яд, ако заради тия неща ме бяха върнали!... Ама явно "стискането на палци" свърши работа - благодаря ви! Ще има подобаваща почерпка!