Кинце, винце, аспирин

Много често пропускам филми, които са общопризнати за "супер". Обаче като се появи някой силно противоречив, като "Александър" сега - няма как да не го гледам. Всъщност не знаех почти нищо за филма - дори рекламите не бях гледала. Затова и не се разочаровах в крайна сметка. Като нямаш очаквания няма какво да те разочарова нали. Единствено знаех че режисьор е Оливър Стоун. Някак си не ми се вярваше точно той да направи "тъп филм" или "провала на годината". Никак не обичам кинокритиката, особено аз да я упражнявам. Но филма ми хареса. Просто е. Не съжалявам за 3те часа. Последните 10 мин бяха направо върха. А и историята беше доста нетипична, и не чак прекалено холивудска, което ми хареса също.
След това прегледах мненията по форумите относно филма. И отново се убедих, че няма никакъв смисъл да чета подобни неща, и дори уж сериозни рецензии. Спомням си как когато гледахме "Тигър и дракон" половината киносалон се опразни почти веднага след началото, а повечето от станалите се кискаха заради "летящите китайци"... А за мен тоя филм беше чиста наслада.
Е, все пак съм доволна че гледах "Александър" вкъщи - за кино едва ли щях да се навия.