Да, Хели, възможно е :)

Според Хели "почти невъзможно е да видиш жена зад волана на някоя Лада или Москвич". Щото не ме е видяла мен с оранжевата лада (ваз 21011), с която този първопролетен уикенд, се въртях насам натам в София ;)

С първата пролет направих и сефтето - лизнах едно дръвче при десен завой в ултра тясна уличка и сега задната дясна врата е леко "пооформена" както се изрази майстора ;) E, следващите 2 пъти вече го минах както си трябва туй проблемно място.

Другият цирк беше първото зареждане на бензиностанция - добре се повъртях и там - хубаво, че беше празно. Накрая успях да се паркирам пред една колонка. За щастие маркучът се оказа достатъчно дълъг за да се прехвърли от другата страна, където ми е капачката на резервоара. Но бензиджията подходи с усмивка и разбиране ;)

Освен това ходихме и на т.нар. "полигон", щото в маневрите напред-назад, паркиране, ама хич ме няма. Е, голям зор е туй слаломче да правиш - ту слалома си гледаш, ту дупките. Адски е разбита тази площадка в студ.град. Кошмар. А и много коли имаше. Незнам къде другаде обаче има полигонче. Чувала съм за нещо на Горубляне, ама не можаха да ми обяснят къде е точно.

А иначе то с ладата като карам, фитнес не ми трябва - след 1 час въртели на полигона ме боляха ръцете, китките, хванах мускулна треска на левия крак от съединителя... изобщо същински "гладиатор" уред: "много-в-1".
Обаче много ме кефи! В събота 45 км, в неделя - 20тина. Става за начало.
Нищо, че се наложи да науча какво е "делко" (супер думичка за скрабъл) и как с ключ номер 13 да си го затягам, ако се е размърдал разцентрирал и колицата не ще да пали.

Ха честита Пролет вече официално! Дочакахме я ;-)