Досада=бюрокрация

Дни като този ме карат да си мечтая за т.нар "е-правителство" дори в осакатен майкрософтски или къвто-ще-да-е-софтски вариант.

Инвестирах 3 часа (от работното време), 63+3+5 лв, в опит да си подновя международния паспорт. И успях да свърша работата само до половина - голямото чакане на опашката пред единственото гише в паспортната служба на I РПУ в София ще бъде утре. Но този път ще се наредя като бабичка за кисело мляко по време на кризата - 1 час преди началото на работното им време и ще вися до дупка!

"Ама тия дни нещо голям наплив" коментираха "служителите". Ами как иначе - нали голямата смяна на документите беше през 2000 г и тогава всички задгранични паспорти бяха с валидност 5 г - т.е. изтичат тази година. И лудницата е пълна. Всички се юрват да изкарват нови паспорти, защото за да излезеш от страната и да отидеш в ЕС трябва да имаш поне 6 месеца валидност на паспорта от датата на напускане на БГ. Тъпня. Тъпо ненужно бюрократично усложнение. Аз ще ходя за 4 дни през април - имам си билети за дотам и обратно. Паспорта ми е валиден до края на юни, но всъщност не ми върши работа.

Открай време недолюбвам бумащината и гледам да ограничавам досега си с бюрокрацията доколкото е възможно, ама няма как да се спася напълно. Явно някой се кефи да върти хората, които са дошли да свършат работа, от гише на гише по няколко пъти. Лятото така се повъртях в НЗОК достатъчно дълго и досадно, въпреки че исках просто да си платя пропуснати осигуровки. А милите служители така се бяха организирали че дори като идвам да им дам пари, не щат да ми ги вземат. Поне едно информационно киоскче да сложат във фоайето, да си вземеш бланките, да си ги попълниш, да си платиш таксите и след това да влезеш в заветната стаичка само да се разпишеш лично (ако е необходимо изобщо).

Не мога да си представя защо просто не се организират малко по-удобно за "гражданите". Всички ще спестят време и нерви.

Същото беше и в СУ при последния ми опит да продължа да уча. В един момент реших че ми трябва втора магистратура - и бам кандидатсвам. То не бяха разтакавания и нерви за академична справка, то не беше издирване на злобни секретарки от разни факултети... Накрая подадох "дикиментите" и какво - излиза класирането, а мен ме няма. Нищо че моя приятелка с по-нисък бал от моя беше вътре. В тоя момент реших, че прекратявам всякакви доброволни връзки с всякакви институции. После ми се обади шефа на катедрата "Абе тебе що така те няма. Май са ти затрили документите. Ако искаш запиши се - аз ще те вкарам." Ааа, не мерси. Стига ми толкоз университет, ще чакам е-обучението.

Добре, че се появи Интернета, защото иначе и в библиотека трудно влизах - картончета в чекмеджета, разни номерца, всемогъщи библиотекарки... ужас. Вместо да вземат по един банан и до кажат "Ууук".

Адски много се надявам, някой ден като ми се наложи да се разправям с повече документация и бюрокрация, поне половината работа до може да се свърши онлайн. Щото иначе...