Да разлюбиш марка за 60 сек

Част от работата ми, голяма част, е да пиша за разни цифрови фотоапарати. Нямам любима марка, макар че имам няколко фаворита, а на повечето симпатизирам и винаги съм благосклонна и обективна. Днес обаче за първи път почувствах, че една марка фотоапарат със сигурност няма да си купя. Поне не и от българският й представител. Дори снимки за отпечатване няма да давам фотоателиета с въпросното лого.
Същото като с предметите в училище. В 5-6 клас мразех българския език и литературата като предмет, защото не успявах да се разбера с учителките, не ги харесвах. Други хора намразват математиката заради учителите си, или пък химията. Изобщо адски важно е кой и какъв е човекът, който стои зад една идея (марка, учебен предмет, кауза). Защото щем нещем асоцациите, които изграждаме към неговата личност се пренасят в отношението ни към представляваната от него идея.
Знам, че с не всички хора се общува и работи приятно. Но рядко става чак толкова неприятно като днес. Един човек, wannabe големец, който всъщност е самонадеян търгаш с балкано-ориенталски манталитет, ни направи луди 6 души в редакцията. Вярно, че и ние сме си виновни до голяма степен, но твърдостта и рамките се определят от мениджмънта - не от прости драскачи като мен. Надявам се след този случай нещата да се пооправят, макар че дълбоко се съмнявам. Аз ще продължа да пиша оди за апаратите от въпросната марка, и от другите марки, представлявани от същия човек, но те вече са в моя личен черен списък - място, в което аз определям правилата.