И пак София

В Бордо приключихме грандиозно с готин и шарен купон последната вечер, който ме остави в чудесно настроение и чувство за "струваше си". Нищо че станахме в 5 сутринта след само 3 часа сън и в просъница излетяхме към Париж. Изгревът над облаците е нещо безподобно! Направих много снимки, които се надявам тия дни да намеря време да кача в галерията. То за там чакат и едни от разходката до Кръстатия дъб по-миналия уикенд...
За първи път ми стана тъжно като слязох на нашето летище - груби и прости такси драйвери, сиви олющени блокове, хилядите дупки по шосетата... Ще ми се "да се оправим", ама не съм много убедена, че ще се получи.
Откакто се прибрах - в четвъртък - още не мога да се освестя. Не мога да се наспя, страшно много работа ми виси, защото пак сме на дедлайн за броя. Както винаги всеки бонус - отпуска, почивен ден или пътуване - ми излиза тройно по натоварено. Това беше 3тия пореден уикенд, похарчен за усилено бачкане. Крепи ме идеята, че това ще е последния гърч за сезона и оттук нататък се отдаваме на празници и пътешествия. Гергьовското море е само след 2 седмици! :)
И все пак София си е хубава! Особено през пролетта като в момента ;) И наистина "булевардът с лиричния ритъм, аз не сменям със Шанзелизе". Много се радвам, че нашите паркове нямат огради - как иначе ще си направи човек вечерен пикник в Южния парк, за да гледа светлините на града и да слуша жабите, пиейки "магента" (мастика + джента).
Друг хубав момент от пролетта е пролетното почистване. Радвам се че доста хора откликнаха на идеята и градинките около блоковете са значително по-приятни отколкото бяха преди седмица. Ние пък поразчистихме малко спомени от таванчето. Тонове буркани, капачки, стари плюшени детски играчки (мои). Няма смисъл човек да пази всичко. Понякога така се затрупваш с минало, че не можеш да видиш настоящето, а какво остава за бъдещето. Но е наистина трудно да се откажеш и разделиш с предметите от стари времена, особено когато ги помниш с добро. Ама като успееш все едно ти поникват крила :)